• LinkedIn
  • Subcribe to Our RSS Feed

Интернет за политическа употреба

доклад на Асен Величков, културолог

03 Април 2011, Червената къща

Повечето хора днес са склонни да вярват, че интернет поражда демокрация, че протестите в Близкия изток и Северна Африка тръгват от Фейсбук (Facebook), че мрежата организира хората по нови, бързи и въодушевяващи начини. Безспорно интернет преодставя нови възможности за свободата на словото, което е едно съществено условие за демокрация. Но не бива да се пренебрегват случаите, когато интернет по-скоро пречи на демокрацията, когато диктатори го използват за увеличаване на собствената си власт. Интернет прониква във всяка сфера на живота и ролята му в съвременното общество става все по-голяма, но, погледнато критично, неговото влияние не е еднопосочно.

В Египет, както е известно, интернет беше масово използван от протестиращите. Той определено помогна за комуникацията и споделянето на голяма част от недоволството. Египетското правителство не показа особена сръчност в потискането на демократичния потенциал на интернет, властите като че ли подцениха интернет и почти не се бореха срещу него. Не бяха забранявани уебсайтове, нито бяха разработени механизми за насочване на общественото мнение онлайн, каквито имат в Китай, където обучават и плащат на блогъри да разпространяват информация. В Китай много от интернет дискусиите се следят в реално време. И там, и в Русия се наблюдават много активни опити за пропаганда – като цяло свързана с идентифициране на разговори на деликатни теми, или обсъждания на тези теми във форуми и блогове – и опити те да бъдат превзети. Или опити за дискредитиране на автора, като той бъде представян като агент на Запада или агент на ЦРУ.

Засега Китай и Русия са два от най-напредналите режими, които са успели да неутрализират или да отслабят демократичния потенциал на интернет. Техният подход към контрола на мрежата също е различен. В Русия, която претендира да бъде много по-демократична от Китай, въобще не се наблюдава интернет филтриране. Там не забраняват достъпа до сайтове. Вместо това те използват много по-сложни и по-малко видими, но по-трудни за определяне тактики.

Привлекателността на новите медии за авторитарните държави като източник на пропаганда е, че там тя е много трудна за свързване с правителството. В много аспекти разпространяването на проправителствени послания е станало по-лесно в ерата на блоговете и социалните мрежи, тъй като хората са изкушени все още да смятат, че видяното онлайн е много по-достоверно от това, което се публикува в официалните медии. Хората все още мислят, че каквото и да видят в блоговете, то е по-правдоподобно от публикуваното във вестник „Правда”. И правителствата целенасочено използват това. Те често се обръщат към PR и рекламни агенции, които имат опит в използването на същите инструменти и платформи за рекламиране и промотиране на марки, често тайно, без да разкриват, че им се плаща да го правят. Затова и публично изразяваното положително отношение на властите в Русия към интернет не буди учудване. „Абсолютно уверен съм – заявява държавният глава Дмитрий Медведев – че настъпва епоха на връщане от представителната демокрация към непосредствена, пряка, с помощта на интернет”.

В България развитието на интернет като цяло търпи голям бум в края на 90-те години. Първите блогове се появяват в началото на XXI век. Какво е блог? Блогът е форма на система за управление на съдържанието (Content Management System, CMS). Това е софтуерен продукт, позволяващ създаването на съдържание в един уеб сайт, без да е необходимо авторът да има технически познания по програмиране или системно администриране. С други думи една достъпна и безплатна възможност всеки да си направи собствена платформа и да изразява свободно мнението си.

Спорно е кой е първият човек, създал блог на български език, но със сигурност сред първите и безспорно с много влиятелен блог дълги години след това е Йовко Ламбрев с блога си “Yovko in a nutshell” (yovko.net). По-голям интерес към блоговете у нас започва да се появява едва около 2007-ма година, а годината с най-масово започнати блогове е 2008-ма. Именно през този период стартират и блог-платформите на някои от големите онлайн медийни групи – www.log.bg (на Darik Web), www.blog.bg (на Инвестор.БГ). Не малък тласък за развитието на блоговете дава и появата на Блогосферата на вестник „Дневник” през 2007-ма година. През 2010 година дванадесет известни български блогъри съставят наръчник със съвети за създаването на успешни блогове, наречен „Blogopedia 1.0.”

Разграничават се 3 вида блогове на тема политика – лични блогове на политици, блогове на политически журналисти и анализатори, и блогове на граждани със собствено мнение и позиция.

От блоговете на политиците заслужават да бъдат отбелязани тези на Стефан Иванов, Минчо Спасов, Симеон Дянков, Борислав Цеков, Мартин Димитров, Мартин Заимов – списвани лично от авторите си, с актуални позиции и възможности за обратна връзка. Симеон Сакскобургготски също поддържа личен сайт с родословна и друга информация, на който се публикуват и позиции от негово име. Неголяма част от съвременните български политици имат свои блогове, но само някой от тях ги използват наистина пълноценно и по предназначение. Повечето активни български евродепутати също имат свои блогове, професионално изработени и поддържани от цели екипи, но очевидно казионни.

Някои журналисти и политически анализатори, като например Иво Инджев, Иван Бедров, Едвин Сугарев, Калин Манолов, Антоний Тодоров, Юлиян Попов и др., предпочитат поддържането на собствен блог, където да излагат тезите си, независими от редакционна политика, цензура и т.н. Тук можем да добавим и блога на в-к „Капитал” –  „Parliament watch” (Парламентарен наблюдател), който следи парламентарния живот в България, както и рубриката „Мегафон” – селекция от блогове на политическа и икономическа тематика.

Отделни хора със собствено мнение и позиции, които популяризират благодарение на блоговете си, успяват да си извоюват влияние в средите на блогърите, а техните блогове се радват на висока посещаемост. Такива например са „Блогът на нервната акула” на Магдалина Генова, блогът на Жоро и Първан, на Радан Кънев, Комитата и Стойчо, Богомил Шопов и др. Интересни и оригинални са блоговете, създадени и поддържани от Атанас Чобанов – 4 на брой – като два от тях са за политическа сатира (www.bivol.bg, www.rogaikopita.com), а най-новият се казва www.balkanleaks.eu, по подобие на популярния сайт със секретни документи Уикилийкс.

Няколко думи и за т.нар. социални мрежи. Сайтът за микроблогинг Туитър (Tweeter) е създаден на 21 март 2006 г. Преодставя възможност за публикуване на кратки (до 140 знака) съобщения, статуси, хвърчащи мисли, новини, реклами и др. Достатъчно кратки, за да сме спокойни, че всичките ни интернет „последователи”, както се наричат в Туитър, ще ги прочетат и ще научат позицията ни.

През 2008 г. американският президент Барак Обама пише исторически туийт, след като е спечелил изборите: „Току-що сътворихме история. Всичко това се случи, защото вие вложихте времето, таланта и страстта си. Всичко това се случи заради вас. Благодаря.” Един пример за възможностите за директна комуникация с избирателите. От тогава много световни политици откриват предимствата на сайта и го използват активно. Изключително активен в Туитър е българският външен министър Николай Младенов – чрез микроблогинг платформата той информираше ексресно за земетресението в Чили, както и за задържаните в Газа български журналисти.

Значението на Туитър за комуникациите изпъкна след  земетресението и цунамито в Япония преди месец. Той постави рекорд с 6939 съобщения на секунда веднага след труса на 11 март и със 177 млн. Съобщения до края на деня.

Малко над 2 млн. Българи са регистрирани в най-голямата социална мрежа в света Фейсбук. Това показва статистика на сайта Socialbakers.com. Това означава, че над 50% от ползващите активно интернет у нас имат акаунт в сайта. За последните 6 месеца броят им се е увеличил с около 25%, а от началото на годината регистрациите са приблизително 200 хил., твърдят от сайта. Пример за демократичния заряд на Фейсбук е групата в подкрепа на Касим Дал, бившият член на ръководството на ДПС, който си позволи критика срещу несменяемия вече 20 години лидер и прокарваната от него политика, заговори за реформи и демократизация на партията и беше изключен. Негови поддръжници сформираха група за подкрепа във Фейсбук, която за няколко дни набра над 4500 члена, заговори се открито за необходимостта от смяна на лидера и за реформи в политиката на партията. Беше организирана среща в НДК, на която се събраха 350 от членовете на групата. „Вие и мен изненадахте, не очаквах такава подкрепа във Фейсбук”, възкликна в началото на срещата г-н Дал.

Освен възможност за личностна и професионална изява, воденето на интернет дневник (блог) представлява един нов и ефективен начин за изразяване на гражданска позиция. Човекът е повече или по-малко обществено животно и има нужда да се проявява като такова. Заявяването на позиция чрез традиционните партии е свързано с много въпросителни, особено у нас. По време на прехода формалните партийни образувания често злоупотребяваха с гласовете и доверието на подкрепящите ги. Обикновеният гражданин беше ценен, докато е гласоподавател – после неговото мнение, позиция и интереси бързо бяха забравяни. Това естествено доведе до отдръпване на гражданството от сферата на политиката.

Създаването на неформални групи за общуване с цел промяна на обществото не е ново явление. В историята на другите европейски народи има множество примери за приятелски общности, които се събират и обсъждат идеи за устройството на обществото и бъдещето му. От разговорите и срещите им се зараждат цели обществени движения за промяна. Българската история също познава такива приятелски кръгове, като кръга „Мисъл” например, който обединява български литературоведи, театрални дейци и поети и който е не само радетел за модерна българска литература и театър, но и за освобождаването на останалата под турско владение Македония.

Според някои социолози и изследователи развитието на блогването и блог-обществата в България до голяма степен е обратно пропорционално на възможностите за реално влияние на обикновения човек върху начина, по който се развива и управлява страната. Колкото повече такива демократични възможности има, толкова по-малко време биха пркарвали будните граждани в интернет. В българската блогосфера, обаче, политиката и обществените нрави са едни от най-страстно обсъжданите теми. Блогърите са особено активни, когато става въпрос за граждански права, свобода в интернет, зелени технологии, практиките в държавната администрация, здравната система, образованието – наболели проблеми, които българските правителства все не успяват да решат.

Блогърите представляват едно своеобразно виртуално общество и могат да бъдат неформален коректив на това, което се случва в реалния живот. Много от телевизионните и печатните медии ги цитират и ги канят за разговори и интервюта. Всичко това е показателно за социалната роля на българските блогъри, както и за потенциала им да влияят върху обществения живот.

В последните години се наблюдава тенденция блогосферата постепенно да изтласква от пътя си всичко, което не е безплатно. Хората гласуват с вниманието си, всеки ден. Вестниците и професионалната журналистика, призвани да формират и направляват публичния разговор, са нещо, което все повече изглежда да принадлежи на миналото. В новия свят на „свободните медии” няма място за скъпоплатени, тромави и тормозени от различни професионални и етични кодекси хора. Те просто са прекалено бавни и светът ги подминава. Иначе щяха ли да фалират с такава бързина?

НО… Дали качеството и дълбочината на информацията, предлагана от блогосферата, може да бъде сравнявано с онова на класическата преса? И ако не, това компенсира ли се от огромното количество, както и от принципната липса на цена? Защото цената е и стойност, и отговорност…

Очевидно не. Дори повече, според изследователите има поне 4 характеристики на блогосферата, които препятстват развитието на демокрацията. На първо място е прехвърлянето на задачата за подбор на информационното съдържание от доставчика към потребителя. Това е свързано с огромни рискове по отношение способността на публичната сфера да изпълнява основната си роля – да поддържа демокрацията чрез подаването на професионално подготвена, експертно пресята и в края на краищата, качествена информация.

На второ място блогосферата, улеснявайки изключително много възможностите за диалог между доставчиците и потребителите на информация, същевременно в значителна степен ускорява и процесите на несъзнателен подбор на събеседници, които са на едни и същи, или много сходни, позиции. Всеки от нас, който е имал неприятното преживяване да попадне в някой интернет форум, много скоро установява, че най-важното правило там обикновено е: „или се съгласявай с нас – или си затваряй устата“. Цивилизованите разговори между хора, които са на различни мнения, но въпреки това се изслушват и търсят допирни точки, все още са голямо изключение в интернет-форумите. Не е такъв случая при класическите медии, където обратната връзка е филтрирана, преди да достигне читателите.

На трето място, при повечето от дискусиите и разговорите в интернет липсват посредници, което ги прави да приличат много повече на разговорите, които водим в личното си пространство, отколкото на значително по-сдържаните и премислени неща, които бихме казали в „твърдото“ публично пространство, каквото е класическата преса. Когато към това се прибави и фактора анонимност, който е всичко друго, но не и „цивилизаторски“, нещата придобиват една окраска, която ги прави ярко недемократични, нецивилизовани, изострени и подклаждащи конфронтация, а не консенсус.

На четвърто място, повечето активни участници в блогосферата изглежда са млади хора със сравнително силен активистки манталитет, привърженици на точно определени, сравнително фиксирани идеи и предпочитания. Това отново не е нещо, което насърчава диалога между разномислещи.

Достъпността и изобилието на информация в интернет са безспорно обществено достижение, но не водят задължително до прогрес. Демокрацията се нуждае от свобода и информираност, но и от добре функциониращи, стабилни и професионално поддържани механизми за дебат и достигане на консенсус. Днешните форми на интернет комуникация (сайтове, блогове, социални мрежи), за добро или лошо, не са такива механизми. Затова нека сериозно се замислим преди с лека ръка да отписваме класическите, базисни за функционирането на демокрацията партии и преса.

Leave a comment