Шести семинар

„Демократична Европа в 21-вия век – между заплахите и свободите“

Откриването на семинара се състоя в Представителството на Европейската комисия в България, след което г-н Броке изнесе доклад на тема “Тежки времена за западните демокрации: Външни заплахи за вътрешната свобода“. След дискусията бе планирано посещение на изложбата „България 1944 – 1898г. Забранена истина“ в Държавна агенция Архиви, което беше повод за множество разговори между младежите, които не са били свидетели на преди 1989-годишното потисничество.

„Българите в психологията си са демократи!“ – думите са на Андрей Райчевски – идейният организатор на изложбата, която ще пътува из България, изнасяйки на дневна светлина доказателства за терора.

Семинарът продължи в „Essence Center“ с дискусия на тема „Политическата коректност: помага или вреди на демокрацията“ с водещ г-н Петко Атанасов, който започна докладът си със „За да може човек да говори за политическа коректност, той трябва да е свободен“ и че най-важното е политическият човек да има морал и вътрешно чувство за свобода.

След това участниците на Школата за демокрация чуха лекцията на проф. Мария Славова „Правовата държава: гаранция за свобода“, която изясни трите нива на гражданско самосъзнание и правовата държава – от човека, за когото законът е верига, през човека, който се идентифицира със закона и знае, че общото му спазване води до общо благо, до човека, чийто закон вече става вътрешният императив.

Срещата продължи с работа върху възгледите на Николас Гомес Давила, чиито тези бяха за реакционизма, аристокрацията и антимодернизма. Участниците стигнаха да извода, че демокрацията и модернизацията на обществото – индустриалната революция и раждането на капитализма и промяната на съзнанието – вървят ръка за ръка и, връщайки се исторически назад, те установиха, че друг ход на събитията не е възможен. Това е естествената посока на промяната – не комуната, а общества от личности – всеки да изгради собствена представа за гражданство и със съзнанието, което има, активно да допринася за развитието на социума. Много провокативни бяха и думите на Давила “Основен постулат на демокрацията: Законът е съвестта на гражданите“, в които участниците диференцираха два пътя на тълкуване. Първият – в  унисон с думите на проф. Славова, че законът е съвестта на гражданите, когато върховенството е на закона и той има абсолютен смисъл. Вторият – когато законите на съвестта определят битието.

Вторият семинарен ден продължи с темата на г-н Радко Влайков за тенденциите в развитието на демократичните процеси в страните от Източна Европа. Г-н Влайков наблегна на това, че във време на политическа и психологическа меркантилност моралните устои би следвало да бъдат силата на личностите.  „Демокрацията като култура в САЩ и Европа“ бе темата на г-н Соломон Паси, който представи два типа политици – такива, които правят политика за България в дългосрочен план – осъществяват се стратегии, откриват се нови хоризонти или такива, които увличат масите и ги водят. Той продължи с това, че добрите политици всъщност са и двете и „В политиката балансът има изключително значение“.

Г-н Паси ясно заяви, че „България ще тежи много повече в ЕС, ако има ясна политика и я следва с последователност, търпение и дисциплина“. Семинарът завърши с темата за демокрацията и Кавказкия регион, представена от г-жа Маргарита Геворгиян. Тя изясни, че за демократизиране на обществото не би могло да се говори преди да е приключила студената война между Армения и Азербейджан. Заради стратегическото си положение и нефтените си залежи обаче, двете страни биват подкрепяни от световните сили, което вече е сериозна заплаха за мира, дори и световния, на фона на случващото се в Близкия изток.

Политиките, които се осъществяват на тези територии целят ясна пропаганда – крайна поляризация на населението и враждуване. Според г-жа Геворгиян единственото решение би било мирните преговори, за което обаче в момента тя не вижда почва.

Участници на семинара бяха студенти от Русенския университет, УНСС, СУ,  ученици от Първа немска гимназия, обществено ангажирани личности в различни сектори – наука, право, политика, журналисти, икономисти и др.