Забравихме ли за жертвите на комунизма?

20 години след промяната – отраженията и зависимостите от миналото

„За демокрацията трябва да се прави нещо повече от това само да избираш и управляваш!“

Вулф Броке

За пореден път сдружение „Школа за Демокрация“ събра млади хора с активна гражданска позиция – студенти и младежи от различни професионални направления, които дискутираха по темата: „Забравихме ли за жертвите на комунизма? 20 години след промяната – отраженията и зависимостите от миналото“.

Седмият семинар на „Школа за Демокрация” се състоя в София само ден след като на 1 февруари България официално отдаде почит към жертвите на противоконституционния Народен съд и на комунистическия режим. За първи път семинарът се проведе в сътрудничество с Фондация „Конрад Аденауер“. Той бе открит от д-р Марко Арндт, ръководител на Българското бюро на Фондацията, който говори върху „Осмислянето на комунизма в Германия“.

„Осмислянето на миналото има за цел да бъдат обозначени репресията, престъпленията и злоупотребата с власт на диктатурата. То не е самоцел. Осмислянето винаги трябва да бъде насочено към настоящето, за да бъде имунизирано обществото в бъдеще спрямо диктатурата.“, каза той.

В хода на експозето си д-р Арндт направи обстоен анализ на опита на Германия в четири аспекта: разкриване на досиетата, отношението към бившите елити, юридическото осмисляне и промените в институциите.

Той посочи, че в университетите на бившата ГДР всички професори, които са преподавали марксизъм и ленинизъм и социални науки, са били уволнени. Също и в училищата – всички учители, които са преподавали гражданско образование. В полицията и армията са били уволнени всички по-висши офицери. „Няма полковник или генерал от армията на бившата ГДР, който да е преминал и в армията на Обединена Германия“, каза още той. По думите му в правосъдната система са били уволнени всички прокурори и съдии. А в тези три области – полиция, армия и правосъдие, почти всички чиновници и служители са били членове на Комунистическата партия. Т.е. наложилата се смяна на елитите в публичния сектор е била почти пълна. „Това е обаче германският специален случай, защото в Западна Германия имаше достатъчно хора, които можеха да поемат тези постове“, каза д-р Арндт. Той отбеляза, че това, разбира се, не може да функционира в България, Румъния, Полша, Чехия и т.н., тъй като няма откъде да дойдат тези хора, които да заменят другите. А и икономическата сила на Западна Германия е била много голяма в този момент, когато прави тези промени.

Лекторът изтъкна и работата на немската Фондация „Осмисляне на миналото“. Създадена през 1998 г., до днес тя е подкрепила проекти на стойност 31 млн. евро, включително и изложбата „България 1944–1989. Забранена истина“. По думите му в Германия има 700 места на паметта за комунизма, от тях 80 са в Западна Германия. „Мисля, че една такава Фондация за осмисляне на миналото би била смислена както за България, така и за други бивши комунистически страни“, заключи в експозето си д-р Арндт.

На въпрос от публиката за скоростта на процесите на прехода в България, той отговори, че страната ни се движи бавно, но в правилната посока. „Не може да превключите шалтера и за един ден да направите от една диктатура демокрация“, каза той.  По думите му демокрацията е изобретение на буржоазията и е израствала в продължение на 200 години в Европа. Почти пълната дехристиянизация, която комунизмът натрапи, е довела до обезстойностяване на ценностната ни система. А унищожаването на буржоазията – до уравниловка на хората на ниско равнище, без те да могат да се мотивират сами за някакви постижения, защото отгоре е поставен капак. „Тези две неща за 40 години комунизъм бяха постигнати много успешно. И да се смята, че за 10–20 години може да се възстанови нещо, което преди това се е изграждало 200 години, е илюзия“, категоричен бе лекторът. Според него България все още се намира в преходен период и неговото успешно осъществяване е в ръцете на младото поколение.

След прожекцията на кратък документален филм за Народния съд участниците изслушаха лекцията „Правната рамка на социалистическа България – трибунали, референдуми, конституции“ на Васил Гоцев, министър на правосъдието и правната евроинтеграция (1997–1999) и съдия в Конституционния съд на Република България (2001–2011). Те дискутираха  и с д-р Илко Семерджиев, министър на здравеопазването (1999–2001), по темата „Илюзиите на комунизма – социални и духовни аспекти“.

В дискусията между участниците и лекторите, с която завърши първата част от семинара, бе повдигнат въпросът за атеизма като основен принцип в комунистическата идеология. По думите на един от младите участници в семинара – на практика комунистите не само изместиха старата религия, избиха нейните представители и я забраниха, но въведоха и своя религия. „Комунистическата идеология в крайна сметка е също религия, при това много жестоко налагана, репресивна. А като структура социалистическата държава беше една теократична държавно-феодална система. Затова тя изостана и се сгромоляса“, подчерта той.

Особен интерес сред участниците предизвика представената от Стоян Райчевски (народен представител в 36-о, 37-о и 38-о Народно събрание и председател на съюз „Истина“) изложба „България 1944–1989. Забранена истина“. Изложбата, която критично проследява комунизма в България, е първата по рода си в страната ни.

В хронологичен ред Стоян Райчевски, който е и един от авторите на изложбата, представи посегателствата върху политическия елит и интелигенцията, върху църквата; ликвидирането на опозиционните партии, принудителната колективизация и отнемането на земята, съпротивителното движение на горяните, концентрационните лагери, наречени „трудово-възпитателни общежития“. Богата на документи, снимки и лични спомени на участници и свидетели на събитията, изложбата силно впечатли младежите от семинара, заради малко познатите и премълчавани истини за репресиите, разправата със свободомислещите, ограничаването и лишаването на гражданите от основните им права и свободи, както и привилегиите на партийната номенклатура.