„Демократична Европа в 21-вия век – между заплахите и свободите“

Откриването на семинара се състоя в Представителството на Европейската комисия в България, след което г-н Броке изнесе доклад на тема “Тежки времена за западните демокрации: Външни заплахи за вътрешната свобода“. След дискусията бе планирано посещение на изложбата „България 1944 – 1898г. Забранена истина“ в Държавна агенция Архиви, което беше повод за множество разговори между младежите, които не са били свидетели на преди 1989-годишното потисничество.

„Българите в психологията си са демократи!“ – думите са на Андрей Райчевски – идейният организатор на изложбата, която ще пътува из България, изнасяйки на дневна светлина доказателства за терора.

Семинарът продължи в „Essence Center“ с дискусия на тема „Политическата коректност: помага или вреди на демокрацията“ с водещ г-н Петко Атанасов, който започна докладът си със „За да може човек да говори за политическа коректност, той трябва да е свободен“ и че най-важното е политическият човек да има морал и вътрешно чувство за свобода.

След това участниците на Школата за демокрация чуха лекцията на проф. Мария Славова „Правовата държава: гаранция за свобода“, която изясни трите нива на гражданско самосъзнание и правовата държава – от човека, за когото законът е верига, през човека, който се идентифицира със закона и знае, че общото му спазване води до общо благо, до човека, чийто закон вече става вътрешният императив.

Срещата продължи с работа върху възгледите на Николас Гомес Давила, чиито тези бяха за реакционизма, аристокрацията и антимодернизма. Участниците стигнаха да извода, че демокрацията и модернизацията на обществото – индустриалната революция и раждането на капитализма и промяната на съзнанието – вървят ръка за ръка и, връщайки се исторически назад, те установиха, че друг ход на събитията не е възможен. Това е естествената посока на промяната – не комуната, а общества от личности – всеки да изгради собствена представа за гражданство и със съзнанието, което има, активно да допринася за развитието на социума. Много провокативни бяха и думите на Давила “Основен постулат на демокрацията: Законът е съвестта на гражданите“, в които участниците диференцираха два пътя на тълкуване. Първият – в  унисон с думите на проф. Славова, че законът е съвестта на гражданите, когато върховенството е на закона и той има абсолютен смисъл. Вторият – когато законите на съвестта определят битието.

Вторият семинарен ден продължи с темата на г-н Радко Влайков за тенденциите в развитието на демократичните процеси в страните от Източна Европа. Г-н Влайков наблегна на това, че във време на политическа и психологическа меркантилност моралните устои би следвало да бъдат силата на личностите.  „Демокрацията като култура в САЩ и Европа“ бе темата на г-н Соломон Паси, който представи два типа политици – такива, които правят политика за България в дългосрочен план – осъществяват се стратегии, откриват се нови хоризонти или такива, които увличат масите и ги водят. Той продължи с това, че добрите политици всъщност са и двете и „В политиката балансът има изключително значение“.

Г-н Паси ясно заяви, че „България ще тежи много повече в ЕС, ако има ясна политика и я следва с последователност, търпение и дисциплина“. Семинарът завърши с темата за демокрацията и Кавказкия регион, представена от г-жа Маргарита Геворгиян. Тя изясни, че за демократизиране на обществото не би могло да се говори преди да е приключила студената война между Армения и Азербейджан. Заради стратегическото си положение и нефтените си залежи обаче, двете страни биват подкрепяни от световните сили, което вече е сериозна заплаха за мира, дори и световния, на фона на случващото се в Близкия изток.

Политиките, които се осъществяват на тези територии целят ясна пропаганда – крайна поляризация на населението и враждуване. Според г-жа Геворгиян единственото решение би било мирните преговори, за което обаче в момента тя не вижда почва.

Участници на семинара бяха студенти от Русенския университет, УНСС, СУ,  ученици от Първа немска гимназия, обществено ангажирани личности в различни сектори – наука, право, политика, журналисти, икономисти и др.

Демокрацията в България и по света – състояние, проблеми, предизвикателства

На 5-6 май под наслов „Демокрацията в България и света – състояние, проблеми, предизвикателства” се състоя Петият семинар на Школа за Демокрация. Той събра над 60 участници от София, Пловдив, Варна, Русе и Босилеград. И макар че са от различни професионални направления, всички участници вече имат в житейския си път лично проявена активна гражданска позиция. Заедно с утвърдени политици, политолози, философи и социолози младежите дискутираха по въпроси, отнасящи се до процесите и тенденциите, свързани с миналото, настоящето и бъдещето на демокрацията в България и в света.

Официален гост на петия семинар бе Вицепрезидентът на Република България, г-жа Маргарита Попова, която говори по темата „България може повече: Повече демокрация! Повече правова държава!”

Вицепрезидентът открои като основни белези на демокрацията правовата държава, активното гражданско участие и гражданския контрол върху управлението; свободата и независимостта на медиите; политическата култура и толерантността. Според Попова, време е да се преосмисли максимата „По-добре лош закон, отколкото никакъв”. „Един добър закон, приложен по лош начин, може да „минира” демокрацията”, коментира Маргарита Попова. Пред участниците в семинара тя напомни, че правова държава е немислима без независима съдебна власт, а ефективността на съдебната система и доверието на гражданите в нея е най-сигурната гаранция за стабилността на държавата. Тук Вицепрезидентът даде на младите хора и своя кредит на доверие.

В панела „Идеологиите и техните жертви – за Музеите и Паметта” председателят на Държавна агенция „Архиви” доц. д-р Мартин Иванов представи идеята за създаване на музей на Държавна сигурност.

Други теми и лектори в наситената двудневна програма на семинара бяха:

„Европа в криза – сън или кошмар? Новите демократични задачи” с лектор социологът от Германия г-н Вулф Броке, който разгледа предизвикателствата пред които се изправя Европейският съюз в условията на икономическата и финансова криза.

„Какво означава демократичен манталитет?” – тема на проф. дфн. Вяра Николова, Югозападен университет, г-н Иван Николов, председател на Културно-информационния център на българите в Босилеград, Сърбия, и г-н Дянко Марков, народен представител в 37-то и 38-то Народно събрание;

Вторият ден на семинара продължи с анализ на г-жа Екатерина Михайлова, зам. председател на Народното събрание „Възпитание по демокрация в българските училища. Критична оценка на преподаването и учебниците”.

По темата „Съвместим ли е ислямът с демокрацията?” журналистът Мохамед Халаф направи обстоен анализ на икономическите и политическите процеси и конфликти в държавите от арабския свят. Обсъдени бяха не само причините за тях, но и евентуалните успешни политики за разрешаването им.

Накрая темата по естествен начин премина към въпроса „Накъде се отправя Югоизточна Европа?”, чийто отговор потърси политологът проф. Огнян Минчев. Той разгледа посоката на развитие на страните на Балканите включително и в контекста на избори, които се провеждат в двете наши съседки – Гърция и Сърбия.

„За демокрацията трябва да се прави нещо повече от това само да избираш и управляваш. Идеята и духът на обучението в Школата за Демокрация е да издигне политическата култура на младите хора и да създаде смелост те да се ангажират с демокрация – във и извън партиите”, казва идейният вдъхновител на Школата г-н Вулф Броке.