26 – 27 октомври 2013 г.
София

„За демокрацията трябва да се прави нещо повече
от това само да избираш и управляваш!“
Вулф Броке

На 26 и 27 октомври 2013 г. в Essence Center, София под наслов „Как отстояваме демокрацията днес?” се проведе семинар на Школа за Демокрация и фондация „Конрад Аденауер”.

За пореден път той протече при голям интерес като събра над 70 участници – предварително подбрани и поканени млади хора с активна гражданска позиция. Сред тях бяха студенти от СУ „Св. Кл. Охридски”, УНСС, НБУ, както и работещи млади хора от различни професионални направления. Те дискутираха с утвърдени политици, политолози, журналисти, културни дейци и дипломати по въпросите на демокрацията.

Сред темите и лекторите бяха:

•  „Избори, ново правителство, ново протестно движение. Какво следва за демокрацията в България?” с лектори Мария Капон (инициатор на комитета срещу построяването на АЕЦ „Белене” при Референдума през 2013 г. и председател на ПП Единна народна партия) и Стоян Радев (режисьор на нашумелия български ТВ сериал „Четвърта власт”. Участник в протестите.);

В особено оживената дискусия между участници и лектори бяха засегнати въпросите за лявото и дясното в България в техните политически и икономически измерения. Развенчана бе една съзнателно насаждана в България заблуда, че само лявата политика е социална. Участници и лектори взаимно допълвайки се с примери доказаха тезата, че само дясната политика води до социална справедливост и стабилност на държавата, докато левите политики раждат олигархията. Коментирани бяха и небивалите по продължителност протести и стартиралата студентската стачка в страната, морала на протестиращи и управляващи, гражданската активност и личната отговорност на всеки.

•  „Преобразуването на авторитаризма в Европа. Актуален политологически и социологически анализ” с лектор социологът от Германия Вулф Броке;
•  „Функцията на свободната наука за демокрацията. Демокрацията в Европейския съюз” с лектор доц. Светослав Малинов – политолог и преводач, доцент по история на политическите идеи. Депутат в Европейския парламент.
•  „Силата на словото и неговото въздействие върху обществото и политиката” с лектори Даниела Горчева (издател и редактор на списание „Диалог”) и Бойко Станкушев, журналист от БНТ.

Журналистът Бойко Станкушев разясни пред участниците какъв е механизмът за получаване, отчитане и изплащане на държавна обществена поръчка от страна на националните медии. Фактът, че обществената поръчка се задава от парламента, но се отчита и изплаща от правителството създава предпоставки за цензуриране и манипулиране на съдържанието на медийния продукт. Отделно натискът върху свободните медии успешно се управлява и чрез рекламодателите, обикновено крупни фирми на българските олигарси.

Даниела Горчева направи връзка между свободата на словото с образованието и възпитанието на младото поколение. В състоялата се дискусия участниците и лекторите свързаха темата на докладите с протестите и студентската стачка в България.

В неделя Школа за Демокрация продължи с лекция и дискусия на тема:

• „Преместването на глобалния баланс: ролята на Европа” с лектор Весела Чернева – старши анализатор в Европейския съвет за външна политика.

В хода на дискусията бе изяснено как се вземат решенията в ЕС по международни въпроси. Бе коментирана как възниква и какви са измеренията на конфликта в Сирия. Каква е ролята на ЕС, Русия, САЩ и Иран в този конфликт? Какво следва да очаква България като бежанска вълна в бъдеще. Какви са перспективите за решаването на конфликта? Зададени бяха въпроси за статута на Кипър и Босна.

Програмата на семинара завърши с разговор между участниците на тема

• „Моята родина. Моят свят. Моето бъдеще. Така искам да живея!”.

Младите хора споделиха вижданията и желанията си да живеят в България, в която да могат да се реализират както професионално, така и като свободни личности. Биха искали България да се превърне в страна, в която демокрацията наистина е ценност, а природата е чиста и съхранена. Биха желали да се запознават и с други свои връстници от други градове на страната ни, които мислят като тях, изповядват общи ценности и работят заедно за промяната на България.

Очаквайте скоро и видео!

Вижте тук кои медии отразиха семинара.

Семинар на Школа за демокрация

26-27 октомври 2013 г.

София

На 26 и 27 октомври 2013 г. в Essence Center, София ще се проведе семинар на ШКОЛА ЗА ДЕМОКРАЦИЯ. Той ще е под наслов „Как отстояваме демокрацията днес?” и се организира с любезното съдействие на фондация „Конрад Аденауер”.

За пореден път ШКОЛА ЗА ДЕМОКРАЦИЯ ще събере специално поканени млади хора с активна гражданска позиция – студенти и работещи млади хора от различни професионални направления. Те ще дискутират с утвърдени политици, политолози, журналисти, културни дейци и дипломати по въпросите на демокрацията. Сред темите и лекторите са:

„Избори, ново правителство, ново протестно движение. Какво следва за демокрацията в България?” с лектори Мария Капон (инициатор на комитета срещу АЕЦ „Белене” при Референдума през 2013 г. Председател на ПП Единна народна партия) и Стоян Радев (режисьор на сериала „Четвърта власт”. Участник в протестите.);

„Преобразуването на авторитаризма в Европа. Актуален политологически и социологически анализ” с лектор социологът от Германия Вулф Броке;

„Функцията на свободната наука за демокрацията. Демокрацията в Европейския съюз” с лектор доц. Светослав Малинов – политолог и преводач, доцент по история на политическите идеи. Депутат в Европейския парламент.

„Силата на словото и неговото въздействие върху обществото и политиката” с лектори Даниела Горчева (издател и редактор на списание „Диалог“) и Бойко Станкушев, журналист.

В неделя Школа за Демокрация ще продължи с лекция и дискусия на тема: „На границата на Трета световна война ли сме? Ако да – какво може да направи Европа срещу това?” с лектор Весела Чернева – старши анализатор в Европейския съвет за външна политика.

В програмата са предвидени и неформални занимания с ролеви игри и работа по групи по предварително зададена тема „Моята родина. Моят свят. Моето бъдеще. Така искам да живея!”.

„За демокрацията трябва да се прави нещо повече от това само да избираш и управляваш. Идеята и духът на обучението в ШКОЛАТА ЗА ДЕМОКРАЦИЯ е да издигне политическата култура на младите хора и да създаде смелост те да се ангажират с демокрация – в и извън партиите”, казва идейният вдъхновител на Школата г-н Вулф Броке.

Участието в семинара е с предварителни покани!

20 години след промяната – отраженията и зависимостите от миналото

„За демокрацията трябва да се прави нещо повече от това само да избираш и управляваш!“

Вулф Броке

За пореден път сдружение „Школа за Демокрация“ събра млади хора с активна гражданска позиция – студенти и младежи от различни професионални направления, които дискутираха по темата: „Забравихме ли за жертвите на комунизма? 20 години след промяната – отраженията и зависимостите от миналото“.

Седмият семинар на „Школа за Демокрация” се състоя в София само ден след като на 1 февруари България официално отдаде почит към жертвите на противоконституционния Народен съд и на комунистическия режим. За първи път семинарът се проведе в сътрудничество с Фондация „Конрад Аденауер“. Той бе открит от д-р Марко Арндт, ръководител на Българското бюро на Фондацията, който говори върху „Осмислянето на комунизма в Германия“.

„Осмислянето на миналото има за цел да бъдат обозначени репресията, престъпленията и злоупотребата с власт на диктатурата. То не е самоцел. Осмислянето винаги трябва да бъде насочено към настоящето, за да бъде имунизирано обществото в бъдеще спрямо диктатурата.“, каза той.

В хода на експозето си д-р Арндт направи обстоен анализ на опита на Германия в четири аспекта: разкриване на досиетата, отношението към бившите елити, юридическото осмисляне и промените в институциите.

Той посочи, че в университетите на бившата ГДР всички професори, които са преподавали марксизъм и ленинизъм и социални науки, са били уволнени. Също и в училищата – всички учители, които са преподавали гражданско образование. В полицията и армията са били уволнени всички по-висши офицери. „Няма полковник или генерал от армията на бившата ГДР, който да е преминал и в армията на Обединена Германия“, каза още той. По думите му в правосъдната система са били уволнени всички прокурори и съдии. А в тези три области – полиция, армия и правосъдие, почти всички чиновници и служители са били членове на Комунистическата партия. Т.е. наложилата се смяна на елитите в публичния сектор е била почти пълна. „Това е обаче германският специален случай, защото в Западна Германия имаше достатъчно хора, които можеха да поемат тези постове“, каза д-р Арндт. Той отбеляза, че това, разбира се, не може да функционира в България, Румъния, Полша, Чехия и т.н., тъй като няма откъде да дойдат тези хора, които да заменят другите. А и икономическата сила на Западна Германия е била много голяма в този момент, когато прави тези промени.

Лекторът изтъкна и работата на немската Фондация „Осмисляне на миналото“. Създадена през 1998 г., до днес тя е подкрепила проекти на стойност 31 млн. евро, включително и изложбата „България 1944–1989. Забранена истина“. По думите му в Германия има 700 места на паметта за комунизма, от тях 80 са в Западна Германия. „Мисля, че една такава Фондация за осмисляне на миналото би била смислена както за България, така и за други бивши комунистически страни“, заключи в експозето си д-р Арндт.

На въпрос от публиката за скоростта на процесите на прехода в България, той отговори, че страната ни се движи бавно, но в правилната посока. „Не може да превключите шалтера и за един ден да направите от една диктатура демокрация“, каза той.  По думите му демокрацията е изобретение на буржоазията и е израствала в продължение на 200 години в Европа. Почти пълната дехристиянизация, която комунизмът натрапи, е довела до обезстойностяване на ценностната ни система. А унищожаването на буржоазията – до уравниловка на хората на ниско равнище, без те да могат да се мотивират сами за някакви постижения, защото отгоре е поставен капак. „Тези две неща за 40 години комунизъм бяха постигнати много успешно. И да се смята, че за 10–20 години може да се възстанови нещо, което преди това се е изграждало 200 години, е илюзия“, категоричен бе лекторът. Според него България все още се намира в преходен период и неговото успешно осъществяване е в ръцете на младото поколение.

След прожекцията на кратък документален филм за Народния съд участниците изслушаха лекцията „Правната рамка на социалистическа България – трибунали, референдуми, конституции“ на Васил Гоцев, министър на правосъдието и правната евроинтеграция (1997–1999) и съдия в Конституционния съд на Република България (2001–2011). Те дискутираха  и с д-р Илко Семерджиев, министър на здравеопазването (1999–2001), по темата „Илюзиите на комунизма – социални и духовни аспекти“.

В дискусията между участниците и лекторите, с която завърши първата част от семинара, бе повдигнат въпросът за атеизма като основен принцип в комунистическата идеология. По думите на един от младите участници в семинара – на практика комунистите не само изместиха старата религия, избиха нейните представители и я забраниха, но въведоха и своя религия. „Комунистическата идеология в крайна сметка е също религия, при това много жестоко налагана, репресивна. А като структура социалистическата държава беше една теократична държавно-феодална система. Затова тя изостана и се сгромоляса“, подчерта той.

Особен интерес сред участниците предизвика представената от Стоян Райчевски (народен представител в 36-о, 37-о и 38-о Народно събрание и председател на съюз „Истина“) изложба „България 1944–1989. Забранена истина“. Изложбата, която критично проследява комунизма в България, е първата по рода си в страната ни.

В хронологичен ред Стоян Райчевски, който е и един от авторите на изложбата, представи посегателствата върху политическия елит и интелигенцията, върху църквата; ликвидирането на опозиционните партии, принудителната колективизация и отнемането на земята, съпротивителното движение на горяните, концентрационните лагери, наречени „трудово-възпитателни общежития“. Богата на документи, снимки и лични спомени на участници и свидетели на събитията, изложбата силно впечатли младежите от семинара, заради малко познатите и премълчавани истини за репресиите, разправата със свободомислещите, ограничаването и лишаването на гражданите от основните им права и свободи, както и привилегиите на партийната номенклатура.

Уважаеми приятели на Школа за Демокрация, честита Новата 2013 година!

Започваме я с една добрата новина – през 2013 г. се предвиждат по-чести срещи и занимания на Школа за Демокрация. Това стана възможно със съдействието на бюрото на Фондация „Конрад Аденауер“ в България, както и на личната инициатива на г-н Вулф Броке.

Седмият семинар на Школа за Демокрация ще се проведе на 2-ри февруари 2013 г., събота.

1-ви февруари е Ден на признателност и почит към жертвите на Народния съд и комунистическия режим. Затова седмият семинар на Школа за Демокрация ще бъде посветен на това какви са проекциите и последиците в днешно време от комунизма в България и света. Очаквайте среща с видни юристи, журналисти, както и интересни дискусии и работа по групи.

Очаквайте скоро и подробната програма на седмия семинар на Школа за Демокрация!

„Демократична Европа в 21-вия век – между заплахите и свободите“

Откриването на семинара се състоя в Представителството на Европейската комисия в България, след което г-н Броке изнесе доклад на тема “Тежки времена за западните демокрации: Външни заплахи за вътрешната свобода“. След дискусията бе планирано посещение на изложбата „България 1944 – 1898г. Забранена истина“ в Държавна агенция Архиви, което беше повод за множество разговори между младежите, които не са били свидетели на преди 1989-годишното потисничество.

„Българите в психологията си са демократи!“ – думите са на Андрей Райчевски – идейният организатор на изложбата, която ще пътува из България, изнасяйки на дневна светлина доказателства за терора.

Семинарът продължи в „Essence Center“ с дискусия на тема „Политическата коректност: помага или вреди на демокрацията“ с водещ г-н Петко Атанасов, който започна докладът си със „За да може човек да говори за политическа коректност, той трябва да е свободен“ и че най-важното е политическият човек да има морал и вътрешно чувство за свобода.

След това участниците на Школата за демокрация чуха лекцията на проф. Мария Славова „Правовата държава: гаранция за свобода“, която изясни трите нива на гражданско самосъзнание и правовата държава – от човека, за когото законът е верига, през човека, който се идентифицира със закона и знае, че общото му спазване води до общо благо, до човека, чийто закон вече става вътрешният императив.

Срещата продължи с работа върху възгледите на Николас Гомес Давила, чиито тези бяха за реакционизма, аристокрацията и антимодернизма. Участниците стигнаха да извода, че демокрацията и модернизацията на обществото – индустриалната революция и раждането на капитализма и промяната на съзнанието – вървят ръка за ръка и, връщайки се исторически назад, те установиха, че друг ход на събитията не е възможен. Това е естествената посока на промяната – не комуната, а общества от личности – всеки да изгради собствена представа за гражданство и със съзнанието, което има, активно да допринася за развитието на социума. Много провокативни бяха и думите на Давила “Основен постулат на демокрацията: Законът е съвестта на гражданите“, в които участниците диференцираха два пътя на тълкуване. Първият – в  унисон с думите на проф. Славова, че законът е съвестта на гражданите, когато върховенството е на закона и той има абсолютен смисъл. Вторият – когато законите на съвестта определят битието.

Вторият семинарен ден продължи с темата на г-н Радко Влайков за тенденциите в развитието на демократичните процеси в страните от Източна Европа. Г-н Влайков наблегна на това, че във време на политическа и психологическа меркантилност моралните устои би следвало да бъдат силата на личностите.  „Демокрацията като култура в САЩ и Европа“ бе темата на г-н Соломон Паси, който представи два типа политици – такива, които правят политика за България в дългосрочен план – осъществяват се стратегии, откриват се нови хоризонти или такива, които увличат масите и ги водят. Той продължи с това, че добрите политици всъщност са и двете и „В политиката балансът има изключително значение“.

Г-н Паси ясно заяви, че „България ще тежи много повече в ЕС, ако има ясна политика и я следва с последователност, търпение и дисциплина“. Семинарът завърши с темата за демокрацията и Кавказкия регион, представена от г-жа Маргарита Геворгиян. Тя изясни, че за демократизиране на обществото не би могло да се говори преди да е приключила студената война между Армения и Азербейджан. Заради стратегическото си положение и нефтените си залежи обаче, двете страни биват подкрепяни от световните сили, което вече е сериозна заплаха за мира, дори и световния, на фона на случващото се в Близкия изток.

Политиките, които се осъществяват на тези територии целят ясна пропаганда – крайна поляризация на населението и враждуване. Според г-жа Геворгиян единственото решение би било мирните преговори, за което обаче в момента тя не вижда почва.

Участници на семинара бяха студенти от Русенския университет, УНСС, СУ,  ученици от Първа немска гимназия, обществено ангажирани личности в различни сектори – наука, право, политика, журналисти, икономисти и др.

Школа за Демокрация продължава своята работа и през новата учебна 2012/2013 година.

Очакваме ви на нейния 6-ти семинар:

„Демократична Европа в 21-вия век – между заплахите и свободите“

,
който ще се състои на 20 и 21 октомври 2012 г. (събота и неделя до обед)
и с любезното домакинство на Посланика на Представителството на Европейската комисия в България.

Очаквайте скоро и програмата с темите по дати и часове.

Демокрацията в България и по света – състояние, проблеми, предизвикателства

На 5-6 май под наслов „Демокрацията в България и света – състояние, проблеми, предизвикателства” се състоя Петият семинар на Школа за Демокрация. Той събра над 60 участници от София, Пловдив, Варна, Русе и Босилеград. И макар че са от различни професионални направления, всички участници вече имат в житейския си път лично проявена активна гражданска позиция. Заедно с утвърдени политици, политолози, философи и социолози младежите дискутираха по въпроси, отнасящи се до процесите и тенденциите, свързани с миналото, настоящето и бъдещето на демокрацията в България и в света.

Официален гост на петия семинар бе Вицепрезидентът на Република България, г-жа Маргарита Попова, която говори по темата „България може повече: Повече демокрация! Повече правова държава!”

Вицепрезидентът открои като основни белези на демокрацията правовата държава, активното гражданско участие и гражданския контрол върху управлението; свободата и независимостта на медиите; политическата култура и толерантността. Според Попова, време е да се преосмисли максимата „По-добре лош закон, отколкото никакъв”. „Един добър закон, приложен по лош начин, може да „минира” демокрацията”, коментира Маргарита Попова. Пред участниците в семинара тя напомни, че правова държава е немислима без независима съдебна власт, а ефективността на съдебната система и доверието на гражданите в нея е най-сигурната гаранция за стабилността на държавата. Тук Вицепрезидентът даде на младите хора и своя кредит на доверие.

В панела „Идеологиите и техните жертви – за Музеите и Паметта” председателят на Държавна агенция „Архиви” доц. д-р Мартин Иванов представи идеята за създаване на музей на Държавна сигурност.

Други теми и лектори в наситената двудневна програма на семинара бяха:

„Европа в криза – сън или кошмар? Новите демократични задачи” с лектор социологът от Германия г-н Вулф Броке, който разгледа предизвикателствата пред които се изправя Европейският съюз в условията на икономическата и финансова криза.

„Какво означава демократичен манталитет?” – тема на проф. дфн. Вяра Николова, Югозападен университет, г-н Иван Николов, председател на Културно-информационния център на българите в Босилеград, Сърбия, и г-н Дянко Марков, народен представител в 37-то и 38-то Народно събрание;

Вторият ден на семинара продължи с анализ на г-жа Екатерина Михайлова, зам. председател на Народното събрание „Възпитание по демокрация в българските училища. Критична оценка на преподаването и учебниците”.

По темата „Съвместим ли е ислямът с демокрацията?” журналистът Мохамед Халаф направи обстоен анализ на икономическите и политическите процеси и конфликти в държавите от арабския свят. Обсъдени бяха не само причините за тях, но и евентуалните успешни политики за разрешаването им.

Накрая темата по естествен начин премина към въпроса „Накъде се отправя Югоизточна Европа?”, чийто отговор потърси политологът проф. Огнян Минчев. Той разгледа посоката на развитие на страните на Балканите включително и в контекста на избори, които се провеждат в двете наши съседки – Гърция и Сърбия.

„За демокрацията трябва да се прави нещо повече от това само да избираш и управляваш. Идеята и духът на обучението в Школата за Демокрация е да издигне политическата култура на младите хора и да създаде смелост те да се ангажират с демокрация – във и извън партиите”, казва идейният вдъхновител на Школата г-н Вулф Броке.

Тревожен сигнал за демокрацията!

Четвъртият семинар на Школата за демокрация се проведе на 12 ноември в Червената къща. Участниците имаха възможността да чуят изключително интересния анализ на проф. Огнян Минчев за развитието на демокрацията у нас в последните 22 години и неговата прогноза за тенденциите след последните избори.

Да се запознаят с един от кандидатите за президент на избори 2011 – г-н Румен Христов, който сподели с тях притесненията си от редица практики, които е наблюдавал по време на кампанията си и които повдигат въпроса за реалното функциониране на демокрацията в страната ни. Да научат каква е гледната точка на банкерите за причините за световната финансова криза, проблемите на Гърция и на еврото, от изпълнителния директор на една от най-големите банки в България г-н Левон Хампарцумян.

И да чуят провокативния доклад на икономическия редактор на money.bg г-н Спас Стамболски за борбата на демокрацията срещу финансовата криза, спекулантите и евробюрокрацията.

Третият семинар на Школата за демокрация ще бъде проведен отново в „Червената къща“, на 02 и 03 април 2011 г. Гости на семинара ще бъдат Мартин Димитров, председател на СДС, Лютви Местан, заместник-председател на ДПС и Иван Сунгарски, председател на ПК „Екогласност“, които ще направят своята равносметка за демокрацията в България 20 години след промените. Сред поканените лектори са и Йордан Василев, първият главен редактор на в-к „Демокрация“ и др., Драгомир Симеонов, журналист от радио „Дарик“, и Христо Троански, писател и общественик.

Подробна програма на семинара можете да изтеглите в прикачения файл по-долу.

Вторият семинар на Школата за демокрация ще се състои на 03 и 04 октомври 2010 г. в „Червената къща“. Сред лекторите sa  Михаил Иванов, съветник в администрацията на президента Желев (1990-1997 г.) по национално-етническите въпроси и вероизповеданията, който ще говори за върховенството на закона, властта на народа и правата на човека, и  Росен Димов – член на Бюрото на политическите съветници на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Дурау Барозу, който ще разгледа делото на различни демократични мислители, изправили се срещу авторитарната власт и диктатура в някои части на Европа след Втората световна война.

Подробна програма на семинара можете да изтеглите от прикачения файл по-долу